Тази опасност е валидна, когато се носим в пасивността на „навеждането“
„ „ “.
Всеки естествен човек е наясно, че нищо в Русия не се случва без разрешението или глобата на властта и службите.
Хакерската офанзива против уеб сайтове на държавни институции в събота по никакъв метод не е изключение.
Докато примитивното природонаселение на половина има вяра, че Русия го била освободила от нещо, а не е пристигнала да си постанова ползите, и на половина има вяра, че тя е доста рискова и би трябвало да се снишава пред нея, имаме едно мъртво неспокойствие в обществото, което ни тегли към рискове. И, както нормално – в открити води – тези рискове са на незнайни места. Разбираме за тях, чак като ни сполетят.
Опасност може да се крие във всичко – от хакерска офанзива до пробуждане на някакви улави „ спящи кафези “, които да ги избие на експанзия. А може и доста по-лошо…
Но тази заплаха е годна, когато се носим в пасивността на „ навеждането “ – политиката на тиквите още от времето на най-големия навеждач бай Тошо, който чугунените глави считат за най-великия политик.
Ако имахме позиция, НЯМАШЕ да сме първи в листата с цели.
Ако имахме храброст, в случай че имахме политици, които (какви да са, съветски са!) не се кланят на непознат стопанин за шепа копейки, в случай че имахме гръбнак, с други думи.
Колко пъти специалистите по национална сигурност предупреждаваха, че отстъпването от политиката на взаимност с сътрудниците ни води до две неща: 1. Отдръпване на доверието от нас (от страна на партньорите); и 2. Настъпването на съветските офанзиви.
Атаки, които целят дестабилизирането на една натовска страна, член на Европейски Съюз. Дали ще сме ние или други, за руснаците няма значение. Ние сме, тъй като сме слаби. Само простаците към момента имат вяра в някакъв сантимент и че руснаците ни мислели за „ братя “. Колкото вълкът мисли овцата за „ брат “, толкоз и те.
На тях им би трябвало пробив вътре в Съюза и Алианса. Не единствено Троянски кон, само че и пробив на равнище доверие. След като ние демонстрираме уязвимост, ние сме първата цел.
Проявяваме уязвимост и плашливост, тъй като сме пробити от вътрешната страна. От службите ни, до „ държавниците “, които се кълнат във честност първо пред кремъл, и си имат вяра, че ще договорят „ пощадяване “ от съветската месомелачка. Бързо увещание: след идването на алената паплач, известна като алена войска 1944 година, Георги Димитров (Тарабата) се видял заставен да написа писмо молба до Сталин да си възпре малко червеноармейците, които изнасилват, грабят и убиват наред… че дори и у къщите на комунистите, където дъщерите, дамите и добитъкът им е бил плячка, а който се съпротивлявал, го ликвидирали.
Нищо не се е трансформирало в манталитета на същата паплач, на която се възхищават нашите „ държавници “.
Да се наведем, да не дразним русия, кремъл да е удовлетворен, пък да не обидим и Европейски Съюз и НАТО някак си… че да сме сигурни, че който и да победи, няма да ни е ядосан. С тази безумна мантра сме изгубили уважението на всички страни. И който да победи, ще ни презира.
Допълнителен „ бонус “ е, че страната агресор ни нарочи за лесна цел и ни опитва непрекъснато.
Ами… нарочени са! И ще има.
В същото време ни се дават трети, четвърти и пети шансове да вземем най-сетне страна, само че ние настойчиво цъкаме с език и викаме: „ А-а-а… да не зèме да стане нещо “. А и взимачите на решения не се отхвърлят току по този начин от сладките рубли. Четирихилядниците също са на своя пост.
И като резултат имаме:
Нямали сме били изправно оръжие. Поне понижа малко риториката „ да не дразним русия “. Стана ясно, че на русия ѝ е през… нали… дали я дразним или не. И като не я дразнихме, ни спря газа, нарочи ни за неприятелска страна, нарочи ни и за начална точка на „ камиона с бомбата “ (пълен цирк!), не стопира с хибридните офанзиви, хакерски офанзиви, закани от равнище дипломат, купени пропагандисти, златни пръсти в Народното събрание, мутренски партии за бойкот на държавното управление и така нататък
Но да се върнем на нямането на задоволително изправно оръжие, че да даваме. Ами, можехме да имаме. Сделката беше: давате старите МИГ-ове, получавате нови самолети, давате остаряло руско въоръжение, получавате ново НАТОвско. Но беше значимо да се навеждаме тогава, та сме проспали офертата. Някой сети ли се да пита дали още важи? Защото, в случай че не друго, би било добър метод да се осъвремени въоръжението, та нима млъкнат оплаквачките най-сетне.
Дори сега… разбирате ли жалкостта на ситуацията – ДОРИ СЕГА, когато на всички естествени хора е ясно какъв ще е изходът от войната, даже в този момент не се отхвърлят да стоят с единия крайник в помощ на русия. Ей по този начин – за всеки случай (и шепа рубли).
Все още желаят да стоят най-малко малко в помощ на русия (с отхвърли си от пълноценно подкрепяне на партньорите). В помощ на страната, която праща попове да ръсят със светена вода ракети, носещи названието „ Сатана “ и патриарх, който – по модела на джихадистите – дава обещание, че убиването за путин ще почисти греховете в парадайса. На страната, която убива дами и деца в домовете им и след това се оплаква, че западът ги предизвиквал… И то по какъв начин ги предизвиквал! Предизвиквал ги бил (Западът – тази групова ламя от новоруската митология) с това, че Украйна желае народна власт, а не диктатурата на кремълските касапи.
Всеки естествен човек е наясно, че нищо в Русия не се случва без разрешението или глобата на властта и службите.
Хакерската офанзива против уеб сайтове на държавни институции в събота по никакъв метод не е изключение.
Докато примитивното природонаселение на половина има вяра, че Русия го била освободила от нещо, а не е пристигнала да си постанова ползите, и на половина има вяра, че тя е доста рискова и би трябвало да се снишава пред нея, имаме едно мъртво неспокойствие в обществото, което ни тегли към рискове. И, както нормално – в открити води – тези рискове са на незнайни места. Разбираме за тях, чак като ни сполетят.
Опасност може да се крие във всичко – от хакерска офанзива до пробуждане на някакви улави „ спящи кафези “, които да ги избие на експанзия. А може и доста по-лошо…
Но тази заплаха е годна, когато се носим в пасивността на „ навеждането “ – политиката на тиквите още от времето на най-големия навеждач бай Тошо, който чугунените глави считат за най-великия политик.
Ако имахме позиция, НЯМАШЕ да сме първи в листата с цели.
Ако имахме храброст, в случай че имахме политици, които (какви да са, съветски са!) не се кланят на непознат стопанин за шепа копейки, в случай че имахме гръбнак, с други думи.
Колко пъти специалистите по национална сигурност предупреждаваха, че отстъпването от политиката на взаимност с сътрудниците ни води до две неща: 1. Отдръпване на доверието от нас (от страна на партньорите); и 2. Настъпването на съветските офанзиви.
Атаки, които целят дестабилизирането на една натовска страна, член на Европейски Съюз. Дали ще сме ние или други, за руснаците няма значение. Ние сме, тъй като сме слаби. Само простаците към момента имат вяра в някакъв сантимент и че руснаците ни мислели за „ братя “. Колкото вълкът мисли овцата за „ брат “, толкоз и те.
На тях им би трябвало пробив вътре в Съюза и Алианса. Не единствено Троянски кон, само че и пробив на равнище доверие. След като ние демонстрираме уязвимост, ние сме първата цел.
Проявяваме уязвимост и плашливост, тъй като сме пробити от вътрешната страна. От службите ни, до „ държавниците “, които се кълнат във честност първо пред кремъл, и си имат вяра, че ще договорят „ пощадяване “ от съветската месомелачка. Бързо увещание: след идването на алената паплач, известна като алена войска 1944 година, Георги Димитров (Тарабата) се видял заставен да написа писмо молба до Сталин да си възпре малко червеноармейците, които изнасилват, грабят и убиват наред… че дори и у къщите на комунистите, където дъщерите, дамите и добитъкът им е бил плячка, а който се съпротивлявал, го ликвидирали.
Нищо не се е трансформирало в манталитета на същата паплач, на която се възхищават нашите „ държавници “.
Да се наведем, да не дразним русия, кремъл да е удовлетворен, пък да не обидим и Европейски Съюз и НАТО някак си… че да сме сигурни, че който и да победи, няма да ни е ядосан. С тази безумна мантра сме изгубили уважението на всички страни. И който да победи, ще ни презира.
Допълнителен „ бонус “ е, че страната агресор ни нарочи за лесна цел и ни опитва непрекъснато.
Ами… нарочени са! И ще има.
В същото време ни се дават трети, четвърти и пети шансове да вземем най-сетне страна, само че ние настойчиво цъкаме с език и викаме: „ А-а-а… да не зèме да стане нещо “. А и взимачите на решения не се отхвърлят току по този начин от сладките рубли. Четирихилядниците също са на своя пост.
И като резултат имаме:
Нямали сме били изправно оръжие. Поне понижа малко риториката „ да не дразним русия “. Стана ясно, че на русия ѝ е през… нали… дали я дразним или не. И като не я дразнихме, ни спря газа, нарочи ни за неприятелска страна, нарочи ни и за начална точка на „ камиона с бомбата “ (пълен цирк!), не стопира с хибридните офанзиви, хакерски офанзиви, закани от равнище дипломат, купени пропагандисти, златни пръсти в Народното събрание, мутренски партии за бойкот на държавното управление и така нататък
Но да се върнем на нямането на задоволително изправно оръжие, че да даваме. Ами, можехме да имаме. Сделката беше: давате старите МИГ-ове, получавате нови самолети, давате остаряло руско въоръжение, получавате ново НАТОвско. Но беше значимо да се навеждаме тогава, та сме проспали офертата. Някой сети ли се да пита дали още важи? Защото, в случай че не друго, би било добър метод да се осъвремени въоръжението, та нима млъкнат оплаквачките най-сетне.
Дори сега… разбирате ли жалкостта на ситуацията – ДОРИ СЕГА, когато на всички естествени хора е ясно какъв ще е изходът от войната, даже в този момент не се отхвърлят да стоят с единия крайник в помощ на русия. Ей по този начин – за всеки случай (и шепа рубли).
Все още желаят да стоят най-малко малко в помощ на русия (с отхвърли си от пълноценно подкрепяне на партньорите). В помощ на страната, която праща попове да ръсят със светена вода ракети, носещи названието „ Сатана “ и патриарх, който – по модела на джихадистите – дава обещание, че убиването за путин ще почисти греховете в парадайса. На страната, която убива дами и деца в домовете им и след това се оплаква, че западът ги предизвиквал… И то по какъв начин ги предизвиквал! Предизвиквал ги бил (Западът – тази групова ламя от новоруската митология) с това, че Украйна желае народна власт, а не диктатурата на кремълските касапи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ